… превърнат в плътна лъскава маса. Показател, че са готови е като правят твърди връхчета. Добавете ванилията и няколко капки хранителен оцветител. Разбъркайте, за да смесите боята и ванилията. Напълнете поша с накрайника и напълнете вафлените корнети. Вашият плезир е готов. Последния път направих плезира за едно детско парти, на което децата бяха очаровани от него, а майките много доволни от топлия сладолед 😉
Прочетете и тази изпробвана рецепта за приготвяне на швейцарски крем за декорация: https://hitrinibg.com/shveycarski-krem/
Страници 1 2
Да и аз съм си купувала и е страшно хубав тоя плезир шоколадов беше във вафлена пура,и аз не мога да го намеряей едно време нямаше толкоз сладкиши,имаше малко но качествени и с мн.добър вкус ,а сега има много но едно с едно неструвавсичко е боклук само за пари
Помня времето, когато леля ми правеше такъв, но вместо захар и сладкарски боя ползваше домашен концентриран сироп от машини… Сладки спомени
И моят баща слагаше сироп от малини или вишни.
Здравейте, това е хубавия крем във фунийка от панаирите или при цирка. Прави сте! Но истинския Плезир……не е това. Самата аз съм яла и купувала в София на завоя на Раковска в посоката към Първа градска болница и ул. Рачо Димчев имаше около 1960 или 1963 г. голяма лъскава сладкарница която беше много години там и в нея имаше и продаваха Наистина се казваха Плез3ри. Това беше вафлена фунийка с леко маслен и с малко какао крем до ръба на фунийката а от там нагоре като част от топчича още по лек шуплест крем и отгоре станиол скримаше горната топчица. Това търся и все есе сещам за тоя сладкиш. Явно е изгубена рецептата за съжаление…..ако някой се сеща за нещо такова Моля да пише
Точно това бяха плезирите – какаови. В нашата сладкарница (ъгъла на Фр. Нансен и Евлоги и Христо Георгиеви) се намираха до към 70г.